Бейрут е толкова страхотен, колкото го описват, че и в пъти повече, а гледката при кацане е неописуема, все едно падате в морето. На излизане от летището, аз лично обаче не бях подготвена за високата влажност на въздуха, та почти щях да падна. След кратка обиколка, потеглихме за моето място на пребиваване, градчето Захле. Красиво, красиво, топло, ветровито, влажно и невероятно. Приказка! Това е накратко моята истори.

51 килограма, а побирам целия свят. Засмуквам неговото съдържание и го изплювам. Най-вече в опитите да рационализирам чувствата си. В капан на гранични идеи.

Красноречиви са кенефите, затова и не пропускаме посещение. Ето малко гледки от мъжката на Терминал 1. 8220;При един предишен полет влязох в тази тоалетна. Един здрав пичага тъкмо излизаше и си прибираше кура. Завой към Сицилия и дъхът ти спира от пейзажа .

Photos, art, piece of mind. He opened the door and saw her lying there. She was so peaceful, so unlike herself. Looking at her reminded him of that cove, the one he discovered so many years ago along the coast. He loved just sitting there for hours, listening to the sleepy song of the sea, that same sea, which almost ended him, or did he do this to himself? Hope is what he had lost.

A place to dump my thoughts, rants, monologues and just general randomness. Tuesday, 28 July 2015. Събудих се по гръб и болезнено фокусирах познатия таван. Блатисто-зелени нюанси и сенки, оградени от черно-кафявата рамка. Бившата, с която ремонтирахме този апартамент, имаше странен вкус - под ът. Отново съм по гръб, отново не знам какво сънувах и отново гледам тавана. Псувам, увивам се в чаршафите и стискам клепачи.